ЛЮБОПИТНИТЕ И СЛОНЪТ

Довели един слон за изложба, но тъй като било нощ, го оставили в едно тъмно помещение. Хората прииждали на тълпи, а тъмнината не им позволявала да видят слона. Затова посетителите се опитвали да разберат как изглежда той, като го опипвали с ръце. И понеже слонът бил огромен, всеки успял да пипне само част от него…

Изгубени

Изгубени

Рая израсна в скромната, ниска къщурка на баба си и дядо си, която едва се крепеше на четири стени и безброй спомени. Покривът ѝ беше като стара шапка — изпокъсан, но все още държащ дъжда далеч от техните глави. Баба ѝ, жена като самата земя — силна, но износена, се движеше с ритъм, сякаш се…

Бумерангът на Мислите

Бумерангът на Мислите

Лена се вгледа в отражението си в огледалото, изпълнена с чувство за несъвършенство. Всеки ден, когато се погледнеше, виждаше само недостатъците си. Синините под очите ѝ, бледата кожа, и острата линия на лицето ѝ ѝ напомняха за всички неща, които не харесваше в себе си. Чувството на гняв и нещастие се натрупваше като тежък товар…

Тежестта на добрите намерения

Тежестта на добрите намерения

Вера седеше мълчаливо пред кабинета, а до нея бях аз – Тони. Най-добрата ѝ приятелка, без да подлежи на съмнение . Вървяхме заедно по житейския път от както се помним. носехме  се по течението на живота .Вера, аз и малкото селце – еха, какъв синхрон! Децата играят, а ние с Вера кроим планове за бъдещето –…

Татко

Татко

Така далече си ,но аз те виждам .. .в кухнята сме ,седя в скута ти , а ти ми правиш „войничета “ за закуска. Ти играеш табла , а аз ти хвърлям заровете ! Когато звучеше нашата музика – обичахме да танцуваме , а аз те държах за палеца на ръката ти. Спомних си неща…

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.

Искам мнението ти, не съвет. Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.  Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш. Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен. Искам прегръдката ти да не ме задушава. Искам да ме окуражаваш, без да…

Обич

Обич

Обгради ни врагът.Бе свиреп, многоброен.Ние,шепа бойци,закалени и млади,в тоя ден, като никога ярък и зноен в бой неравенпробивахме път към отряда…Някой тежко изохка- и падна.Бе Максим!Аз не виждах от гняв и към него се впуснах:впил ръце във пробитата празна паласка,в люта болкагризеше той кървави устни…Аз бях ням.Той отвори очи и прошушна(а сърцето ми стине от…