Защо страдащите от фобии и тревожност хора са склонни да потискат чувствата си

Хората с тревожни разстройства сдържат чувствата си. Причините за това са няколко.

Първо, доста от тези хора имат нужда от контрол и/или страх от загуба на контрол. Трудно им е да понесат частичната загуба на контрол при пълното изживяване на чувствата. Когато чувствата са били хронично отричани, може да придобият застрашителни размери и да имат смазваща сила при първоначалното си излизане на повърхността. Възможно е дори да бъдете обзети от нерационални страхове от „полудяване“ или „срив“.

Имайте предвид, че същите страхове възникват по време на панически пристъп. Впрочем в някои случаи самата паника може а е сигнал, че към повърхността напират потиснати чувства.

Може да се каже, че изпадате в паника, за да не ви  се налага да се справяте с чувства, които ви се струват непоносими. Важно е да знаете, че чувствата изглеждат страховити и непреодолими само първоначално, когато започнат да излизат на повърхността. Те престават да са страховити в мига, в който си позволите да ги приемете и изпитате. Не е възможно да „полудеете“ затова, че напълно преживявате емоциите си. Всъщност лудост – или тежко нарушение на емоционалните процеси –  е по-вероятно да се развие като последица от системно непреживяване на чувствата.

Втора причина хората с фобии да имат трудности с изразяването на чувствата е, че те често са отраснали в семейства с прекалено критични родители с нереалистично високи или перфекционистки критерии. В такава ситуация детето не се чувства свободно да изразява естествените си импулси и чувства. В детството одобрението на родителите ни е толкова важно за нас, че винаги бихме потиснали естествените си реакции и чувства, ако те са в конфликт с техните очаквания.

Много от нас продължават да правят същото и в зрелостта. Чувството, което най-често сдържаме, обикновено е гневът, защото в детството ни не е бил толериран – нещо повече, изразяването му е било санкционирано. За детето гневът е истински опасен, ако изразяването му застрашава трайното одобрение и благоразположение на родителите, от които оцеляването му зависи напълно.

„Тревожност и фобии“ – Едмънд Борн