Как мога да се науча да се освобождавам?

Нужно е да се избавим от несигурността, вината, тревогата, стремежа към съсвършенство, страха, илюзиите и защитните механизми. Изглежда сякаш се налага да премахнем куп неща, и ако все пак успеем, тогава какво ще ни остане.? Трябва да отбележим, че това са атрибути на слабото его, жадно да получава доказателства за собствената си ценност от външни източници. Всички те ни служат за защита от самите нас и ни осигуряват претекст да отхвърляме отговорността за своите грешки или да извиняваме човешкото си поведение. Помагат ни да се оправдаем защо сме такива, каквито сме „предпазват“ ни от поемане на отговорност и промяна на самите себе си. Когато се освободим от необходимостта да сме нещо, което не можем да бъдем – тоест съвършени, – ще открием, че това, което ни е останало, е човешкото, добротата, вярата и доверието в нас самите. Останала ни е една добра, обективна и отговорна същност. И съзнанието, че правим грешки, изпитваме болка и често не знаем защо. Нима това е лошо? Правилният начин да се научите да се освобождавате от каквото и да било е да обичате. Не мразете, нито пък се борете с онова, от което се стремите да се избавите. По-скоро се отнесете с уважение, осъзнайте, че всички тези неща – и миналото, и вината, и защитните механизми, и илюзиите – са ви довели дотук, където сте в момента. Те са ви направили това, което сте, работили са във ваша полза, след като сте оцелели. Възприемайте ги като инструменти, макар и погрешни, но все пак инструменти, защото благодарение на тях сте стигнали дотук. А сега вече се нуждаете от нови, по-добри, за да ви отведат там, където искате. Отдайте дължимото на старите инструменти, преди да сте ги изхвърлили, преди да сте се освободили от тях. Винаги е по-лесно да се отърсим от това, което сме надраснали, отколкото от нещо, което мразим или на което се гневим. Колкото повече се стараем да го махнем от себе си, то сякаш се вкопчва в нас. Когато се освобождаваме с любов и съзираме стойността на онова, което сме имали, всичко става много по-лесно. Развитието означава освобождаване и продължаване напред. Ако ни е необходима патерица, добре е да ни е удобна. А щом вече не ни трябва, можем внимателно и с любов да я оставим настрана. Колкото по-голямо себеуважение добивате, толкова повече патерици ще оставяте. Те се превръщат в пречка, след като вече нямате нужда от тях. Освобождаването е процес и отнема време. Лесно е, когато се извършва с любов.