Тежестта на добрите намерения

Вера седеше мълчаливо пред кабинета, а до нея бях аз – Тони. Най-добрата ѝ приятелка, без да подлежи на съмнение . Вървяхме заедно по житейския път от както се помним. носехме  се по течението на живота .Вера, аз и малкото селце – еха, какъв синхрон! Децата играят, а ние с Вера кроим планове за бъдещето – заедно, както винаги.

Но днес… днес картите ни се разбъркаха. Вера беше бременна. В главата ми засвяткаха лампички . Как така?! Как ще го кажем на другите? Как ще ходи на училище с този корем? Ами баща ѝ, дето само като го видиш и ти идва да се скриеш под леглото? Какво ще каже той?! Та нали ще ни сдъвчи и двете!

Вера дойде при мен разтреперана, а аз, нали съм „най-мъдрата“, реших да дам съвет.. „Отърви се от бебето, Вера! Направи аборт! Помисли за хората! Какво ще кажат съседите, комшийката от хоремага, учителката… Срамота ще е!“ Уж от грижа го казах, уж за доброто ѝ. Но в момента всичко ми звучеше толкова логично. Исках най-доброто за нея. Та тя беше най-добрата ми приятелка ! Измъкнахме се много рано сутринта и хванахме влака за града.

И ето ни пред кабинета. Вера влезе, аз останах. Чакам. Минути, часове, може би цяла вечност… Дойде сестрата и промърмори нещо за „усложнения“, но аз не чух и не разбрах. После Вера излезе. Но не беше същата Вера. Излезе някак празна. Като призрак…

Този ден беляза и двете ни завинаги . Аз се омъжих, родих две деца – момче и момиче. Животът ми тръгна, както си го бяхме представяли, но Вера… Вера не успя да забременее повече. Ожени се два пъти, но нищо не потръгна. Всеки мъж искаше деца, а тя не можеше да ги дари . „Кофти карта“, Греда , казват хората. Но тя не забрави. И не ми прости. Когато ме виждаше по улицата, Вера ми крещеше: „Ти ме накара да направя аборт! Ти си виновна!“ Кълнеше ме, плюеше ме. Аз имах деца, тя – самота и празнина, които никога не можех да запълня. Крещеше ми, а аз стоях с наведена глава.Какво ли не бих дала да върна времето назад… да не бях давала онзи съвет. И когато се опитваме да направим добро, трябва да помним, че истинското добро е да оставим хората да намерят своя собствен път, дори и когато изглежда, че всички врати са затворени Да я бях оставила да реши сама. Но сега… сега нищо не може да се върне назад. Извода от тази история  е като камъче в обувката ! Живота не е репетиция. Понякога да опазиш честа на приятел и спокойствието на хоремага . пропускаш най-важното – човека отсреща .Понякога рисуваме картина в чужд живот и забравяме , че всеки има право на своите грешки , на своя избор ! Пътя към ада е постлан с добри намерения !