Майка ми имаше много проблеми…

..Майка ми имаше много проблеми. Тя не спеше и се чувстваше изтощена. Беше раздразнителна, нацупена и огорчена. Винаги беше болна, докато един ден изведнъж се промени.Положението беше същото, но самата тя беше различна. Един ден баща ми й каза:

– Търся работа от три месеца и не намерих нищо, ще пия няколко бири с приятели.

Майка ми отговори:

-Ок, отивай.

Брат ми й каза:

– Мамо, не ми върви с университета …

Майка ми отговори:

– Добре, повтори семестъра, но сам си плати за него.

Сестра ми й каза:

– Мамо, ударих колата.Майка ми отговори

:- Добре, дъще, закарай я на майстор, намери как да платиш и докато я оправят, се придвижвай с автобуса.

Снаха й каза:

– Майко, изгониха ни от квартирата, трябва да дойдем да прекараме няколко месеца с теб.Майка ми отговори:

– Добре, настанете се на дивана в хола и потърсете одеяла в килера.

Всички в къщата се събрахме притеснени да видим каква е причината за тези реакции. Подозирахме, че тя е ходила на лекар и че са й предписали някакви хапчета от „Не ми пука около 1000 mg.“ Вероятно ги бе погълнала и предозирала.Но каква не беше изненадата, когато всички се събрахме около нея и майка ми обясни:

„Отне ми много време, за да осъзная, че всеки човек е отговорен за живота си, отне ми години, за да открия, че моята мъка, моето унижение, моята депресия, моята смелост, моето безсъние и моят стрес, не решават проблемите ви, а влошават моите и че аз не съм отговорна за действията на другите, но съм отговорна за реакциите, които имам. Затова стигнах до извода, че моят дълг към себе си е да запазя спокойствие и да оставя всеки да решава това, за което отговаря.Участвах в курсове по йога, медитация, чудеса, човешко развитие, психична хигиена, вибрации и невролингвистично програмиране и във всички тях намерих общ знаменател: накрая всички те водят до една и съща точка. И това е, че мога да решавам само за себе си, вие имате всички необходими ресурси, за да решите собствения си живот. Мога да ви дам моя съвет, само ако ме попитате и зависи от вас да го следвате или не. И така, отсега нататък аз преставам да бъда: съдът на вашите отговорности, чувалът на вашата вина, пералнята на угризенията ви, защитникът на вашите грешки, стената на вашите оплаквания, депозитарят на вашите задължения, който трябва да реши проблемите ви или резервната ви гума всеки път, за да изпълнявате отговорностите си. Отсега нататък обявявам всички ви за независими и самодостатъчни възрастни. „Всички останаха без думи. От този ден нататък семейството започна да функционира по-добре, защото всички в къщата знаят точно какво е това, което трябва да направят…